Разбиране на някой с чужд акцент

Противно на общоприетото схващане, повечето билингви имат акцент в един от своите езици. В първата публикация обсъдих този дългогодишен мит и разгледах такива аспекти като възрастовата граница без акцент (тя е много по-късна, отколкото повечето от нас вярват), кои езици са засегнати, както и недостатъците и предимствата на акцента.

Във втора публикация разгледах защо хората запазват акцент на втори език. Факторът на зреене е от решаващо значение, с други думи, възрастта, която езикът е придобит, но също така и вида и количеството на въведените данни в този език след това.

Как се възприемат чуждите акценти, тоест впечатлението, което те правят върху нас, и колко добре се разбира акцентираната реч, са теми, които са довели до някои много интересни изследвания. Ето само един пример. Двама канадски изследователи, Мъри Мънро от университета Саймън Фрейзър и Трейси М. Дервинг от университета в Алберта, помолиха местните говорители на английски да слушат записи на английски, направени от местни говорители на мандарин, които са научили английски след пубертета. Те владееха английски, но произношението им варираше от умерено до силно ударено.

Английските носители на езика бяха помолени да изпълнят три задачи. В един от тях те трябваше да дадат рейтинг за акцентиране, т.е. да оценят степента на чужд акцент във всяка проба за запис, която им беше дадена. Те използваха деветстепенна скала, където едната отговаряше на никакъв чужд акцент и девет на много силен чужд акцент. Окончателното разпределение на тези рейтинги беше основно плоско, като почти толкова проби попадаха в групите с акцент 1-3, 4-6 и 7-9. По този начин имаше толкова много проби, за които се смята, че са изговорени без чужд акцент, колкото имаше с умерен акцент и с много силен акцент.

Това разпределение ще се отрази ли колко добре са били разбрани пробите? Дали извадка, преценена като силно ударена, не би била добре разбрана? И по същия начин лесно ли би се разбрала проба, за която се прецени, че е била изговорена без чужд акцент? Участниците получиха две задачи, за да се справят с това. При първата, задача за преценка, те трябваше да присвоят рейтинг за разбираемост на всяка проба, където една отговаряше на изключително лесна за разбиране, а девет на невъзможна за разбиране.

За изненада на авторите разпределението на разбираемостта е доста различно от това, получено за акцентиране: 22% от пробите тук са получили оценка на една (изключително лесна за разбиране) - само около 4% са получили такава в рейтингите за акцентиране - и цели 64% от пробите попадат в категориите за разбираемост 1-3. По принцип много от пробите се възприемаха като разбираеми, въпреки че бяха преценени като ударени. По този начин, дори ако някой говори с чужд акцент, има доста голям шанс да бъде разбран.

Истинският тест обаче е да се отдалечим от възприеманата разбираемост към действителното разбиране. За целта на участниците беше дадена задача за разбираемост. Те бяха помолени да препишат точно това, което са чули. След това на транскрипциите се дава оценка за разбираемост въз основа на броя думи, които точно отговарят на казаното. Резултатите бяха доста невероятни. Близо до две трети от пробите получиха оценка в диапазона от 91% до 100% разбираемост. По същество наличието на чужд акцент не е повлияло до голяма степен на разбираемостта.

По този начин слушането на някой с акцент обикновено не влияе на разбирането и следователно възпрепятства комуникацията. Разбира се, от време на време това може да се случи и всички имаме предвид няколко примера, когато ни е било трудно да общуваме. Акцентът беше толкова силен, че почти изглеждаше така, сякаш човекът говореше на другия си език. Ако обаче взаимодействаме периодично с някого, често се адаптираме към спецификите на неговата акцентирана реч, маркирана от промяна на гласните и съгласните, неправилно поставяне на стреса на думите, неподходящо поставяне на пауза, различни контури на височината и т.н.

Ние също така приемаме различни стратегии за възприятие и комуникация. Ето един, описан от англо-испански двуезичен, който слуша майка си, първоначално от Гватемала, когато тя говори на английски с нея: „Тя .... се бореше да разграничи„ b “и„ v “. На испански те звучат еднакво , за разлика от английския. Така че, когато тя пишеше и тя ме попита за правописа на непозната английска дума, която започваше с една от тези букви, бих казал: „Започва с V, като vaca или B, като bebé?“

Разбира се, понякога може да е трудно да проведете продължителен разговор с човек с силно подчертана реч. В обобщение, както писах в по-ранна публикация, да имаш акцент, когато знаеш и използваш два или повече езика, е факт от живота; това е нещо, с което свиквате, както и останалите, с които общувате.

За пълен списък на публикациите в блога „Живот като двуезичен“ по област на съдържание вижте тук или посетете уебсайта на Франсоа Грожан.

Мънро, Мъри, Дж. И Дервинг, Трейси М. 1999. Чужд акцент, разбираемост и разбираемост в речта на изучаващите втори език. В Фонологични проблеми при изучаването на езици, под редакцията на Джонатан Кожа, стр. 285–310. Оксфорд, Великобритания: Blackwell.