Въртящият се морален компас на съдебната арттерапия
Съдържание
Въпреки че чух това от няколко души, когато започнах процеса, въпреки ужасния акт, първоначално това не беше проблем за мен. Бях работил с хора, които са убивали преди, и поради психичното му заболяване вярвах, че Кевин заслужава силна защита.
Нещо повече, въпреки че ми е лошо да го призная, в началото убийството остана донякъде абстрактно. Когато се включих в този случай, дъщеря ми вече беше тийнейджър и не можах лесно да се идентифицирам с жертвите на това дело. Бях далеч от него. С напредването на случая обаче стана доста личен; по-малко академични и повече истински. Защо?
Защото, когато финализирах договореностите с екипа на защитата за това кога и как да излетя и да оценя подсъдимия, бях в Перу, за да взема новия си осиновен, крехък, 9-месечен син. Особено трудно беше да съчетая задълженията си да давам показания за някой, който е извършил това отвратително действие, с новите ми отговорности за новия ми син.
И така, как все пак мога да предоставя свидетелски показания? Казвал съм го презентация след презентация и ще го кажа тук: За мен беше важно да изясня, първо на себе си, а след това и на защитния екип, че нито свидетелствам нито за, нито срещу клиента; по-скоро бих свидетелствал стриктно за изкуството. И изкуството ясно разкри, че той е имал психично заболяване.
Някои биха възприели това като семантика или рационализация. Съгласен съм, че беше комбинация от двете. Въпреки това ми позволи да представя възможно най-добрия случай, като същевременно запазвам личната си почтеност.
Позволи ми да спя през нощта.
Това в професионален план беше много голяма работа за мен. По време на кариерата си вярвах силно в това да не определям човек като просто диагноза или заболяване, проблем, който разгледах в по-ранните публикации „Изкуство зад решетките“ и „Правене на нещо от нищо“. Както Moon (2000) подчерта, арт терапевтите трябва да възразят срещу тази форма на диагностично етикетиране, просто защото „човек винаги има нещо повече от болестта си и повече изображения, отколкото патологична символизация“ (стр. 62).
Терапия от основно значение
Изпитайте пешеходна терапия
Препоръчан
Защо това е ден на майката, който винаги да помните
