Справяне с прекратяването на преяждането и отслабването

Разстройството на преяждането (BED) е най-често срещаното от специфичните хранителни разстройства, срещащи се в етнически и расови групи, както сред мъже, така и при жени и при възрастни от всички възрасти. Той е придружен от високи нива на дистрес, психиатрична заболеваемост и психосоциални увреждания. По-голямата част от пациентите, които търсят лечение за BED, също са с наднормено тегло или затлъстяване, въпреки че диагностичните критерии не изискват това да е така.

Най-добрите налични психологични лечения за BED, като когнитивна поведенческа терапия (CBT), междуличностна психотерапия (IPT), ръководена самопомощ, базирана на CBT (CBTgsh), дават добри и трайни резултати по отношение на контрола върху храненето, но на практика няма загуба на тегло . Както контролът върху храненето, така и отслабването са важни и ценени цели на тези, които търсят лечение.

Традиционната поведенческа интервенция за отслабване (BWL) води до намаляване на преяждането, както и до умерена загуба на тегло. За съжаление, ефектите от BWL по отношение на прекратяването на преяждането не са толкова добре поддържани, както при CBT и загубеното тегло обикновено се възвръща.

Данните за резултата от лечението на BED показват, че е необходим нов терапевтичен подход, който води до клинично значима, макар и умерена загуба на тегло, както и опрощаване на преяждането. Наличните данни показват, че пациентите, които се въздържат от преяждане, поддържат теглото си в края на лечението, включително всяка скромна загуба на тегло, която може да е била постигната по време на лечението.

Зафра Купър от университета в Йейл, колегата ми Симона Калуги и аз разработихме ново лечение за BED, предназначено да преодолее границите на съществуващите подходи. Лечението има за цел да постигне както спиране на преяждането, така и отслабване.

Първата стъпка беше да се разработи модел на ключовите поддържащи фактори, поддържащи както преяждането, така и наднорменото тегло / затлъстяването. (вижте фигура 1). Използвайки този модел, лечението може да бъде индивидуализирано, за да се насочи към най-забележимите процеси за всеки пациент, като по този начин го прави особено подходящ за различни клинични прояви, които характеризират пациентите с BED.

Съществената следваща стъпка е да се прецени дали новото предложено лечение превъзхожда най-добрите налични в момента лечения за тези с BED и придружаващи наднормено тегло и затлъстяване. Това би изисквало то да постигне подобни резултати по отношение на контрола на преяждането като тези, постигнати от настоящите най-добри практики, като същевременно постига умерена и клинично значима загуба на тегло, която се поддържа с течение на времето. Ако тези два резултата бъдат постигнати, ще има и косвена подкрепа за предложения модел.

Тази публикация е съавтор от мен и Zafra Cooper, DPhil, катедра по психиатрия, Медицинско училище в Йейл, Йейлски университет, Ню Хейвън, CT, САЩ